Carpe diem !

Току-що гледах най-хубавия филм, който съм гледала някога - "Dead Poets Society"! След известно време може би няма да смятам, че е бил най-хубавият, но сега ентусиазмът от него ме държи. Всъщност част от посланието на филма е именно да изживееш мига, да се бориш за и да усещаш красотата около себе си, а следва една от най-красивите реплики във филма:

We don't read and write poetry because it's cute. We read and write poetry because we are members of the human race. And the human race is filled with passion. And medicine, law, business, engineering, these are noble pursuits and necessary to sustain life. But poetry, beauty, romance, love, these are what we stay alive for

Разбира се, не е достатъчно просто да четем поезия, а именно да живеем стойностно нашия живот. Филмът засяга много проблеми, (и това е причината да пиша за него в този блог) като например тъжната разлика между образованието, дори и елитно, такова, каквото е, и такова, каквото би трябвало да бъде. Поне според някои:

"I always thought the idea of education was to learn to think for yourself."
"At these boys' age? Not on your life!"

За хората, които не са гледали филма, ще кажа накратко, че действието се развива в едно от най-елитните училища в щатите, където се подготвят момчета, за да влязат после в бръшляновата лига - най-престижните университети в Щатите, а и по света. Цялото преподаване се основава на традицията и дисциплината, така потискащи личността на момчетата. Но идва един учител, който им открива красотата на поезията .. И ...

Тук каквото и да кажа в момента усещам, че ще е едно замазване на положението: но все пак ще кажа многозначителното и може би нищо не говорещо, че някои от учениците стават хора. Наистина ви съветвам да гледате филма, който, все пак, винаги ще ми бъде един от любимите!

И ще е хубаво после да коментирате: определено мисля, че има какво да кажете, а и очевидно на мен не ми се удава да съм критик.. Хм, може би ще трябва да прочета въведението на др. Притчърд. Би било лесно: ще дам на филма сто точки или може би 97 и ще продължа нататък с работата си...

Д-

Относно употребата и злоупотребата на думите.

Ежедневният ни контакт със света оформя нашите представи за него. Тъжно, но колкото и да се опитваме да се абстрахираме от познатото, обществото, сред което сме попаднали, повече или по-малко влияе на и създава нашите мисли.

Може би най-силното средство за оформяне на нашите представи е езикът, който употребяваме. Думите и изразите, вложени в някакъв контекст, определят нашия начин на мислене до такава дълбока степен, че ние твърде рядко си даваме сметка за това.

Всички знаем, че децата, които не са се научили още да говорят, често нямат как да протестират или да изразят несъгласието си с някаква идея, дори да усещат, че не я приемат. В действителност, дори овладели езика, ние всички попадаме постоянно в същата ситуация - просто езикът ни не е толкова развит, за да изрази нашите идеи. Именно този постоянен недостиг по отношение на въплъщаване на представи в езика кара езикът постоянно да се развива: той е динамична система, а не е нещо ясно установено и непроменливо. За съжаление последният факт твърде често убягва на по-голямата част от обществото, и много хора отчаяно се опитват да се съобразят с представите, въплътени в думи преди десетилетия или столетия.

За съжаление също има още един проблем по отношение на думите и изразите, изреченията и посланията, които чуваме постоянно около себе си. Именно ако сме свикнали твърде често да чуваме едни и същи изрази около себе си, ние сме склонни да загубим сетивността си по отношение на тях и да не се запитаме: "Какво всъщност иска да каже този човек?". Вместо това ние по-скоро приемаме идеята, вложена в съответния израз като неоспорима истина. Или пък често не си даваме сметка за по-дълбоките смисли, които носят някакви изрази.

Да използваш думите по този начин, без да си даваш сметка за посланието един слой по-навътре, си е злоупотреба. Често хората просто повтарят някакъв израз, и не разбират как с използването му и техните представи за света се оформят - те злоупотребяват с думите. А в тези изрази могат да се крият и да се намерят едни от най-тревожните болести на обществото.

Част от следващите публикации ще бъдат насочени точно към някои в действителност смущаващи изрази, носещи дълбоки послания за начина на мислене на обществото ни. Начин, който в много отношения наврежда на самите нас.

Д-

Дневна доза ужас

Влязох в интернет. Отделих се от страхотния свят, в който бях сама с мислите си, ноутпада, музиката, книгите, ... и каквото друго хубаво нещо се сетиш. И чая, разбира се, мой неизменен спътник!

Но дойде време за дневната ми порция ужас, почти толкова редовна при мен, както и пиенето на чай.

Влязох в лицето-книга и на едно място в най-скорошните новини се появиха следните публикации: "Една от готвачките на Слави лъсна гола в интернет", "Емануела размята голи цици", "Лора Караджова пя по гащи" ... по-надолу не посмях да скролна. Всъщност нямаше какво да скролвам, защото просто реших, че ще затворя тази страница.

Глупава, инстинктивна реакция. Както е и този пост.

Съжалявам за стила му. Осъзнавам колко му липсва литературна насоченост. Също така е изключително трудно едно кратко изречение да ми хареса, каквито са повечето тук. Но, разберете, не успях да вляза в настроение да звуча красиво, дори и сарказмът не ми се притече на помощ, защото това, което ме потресе, е толкова очевидно, че даже ми е трудно да го вложа в думи.

Но, типично по детски, реших, че трябва да изпищя. Не можех да го държа в себе си. И продължавам с кратките изречения, знам, но .. нека само още едно, за да събера мислите си.

Вдишвам дълбоко.

Опитвам се да формулирам проблема, макар че се надявам, че всеки разбира какво не е наред и без да чете надолу.

(Ама, че съм и аз! Всеки! Та нали ако беше всеки, нямаше да видя тези публикации!)

Виждам две много тревожни неща:

Първо: хората изключително много се впечатляват от голотата. ?!?! Как обществото ни е стигнало до там, че да се вълнува толкова много от едно голо тяло? Най-малкото всеки си има едно. Например. Обществото ни е болно. Ах, ти, властнико, който си измислил да отнемеш на хората най-естественото удоволствие, прекланям се пред твоя гений! Сега всеки е готов да се чувства щастлив и да работи за тебе, ако само им пускаш по едно бутче или гърда от време на време.

Второ: клюкарщина! Ужасна, ужасяваща, непростима кочина, в която всеки говори за другия!
Добре, добре, каквото и "феноменално" нещо е станало: защо, защо ще те интересува? Защо, защо, защо, защо ...

Не мога да отговоря. Не ми се пише повече. Казах повече от достатъчно.

Но ще се радвам, ако ти, знаещ читателю, ме просветлиш по въпроса. Има толкова феномени в общността, които не разбирам. И от които, по незнайни причини, ме боли...

Д-

Кратък (нередактиран) анализ на образователната система (част 1) или свободно съчинение на свободна тема

 Най-лошото нещо, което може да ти се случи е да попаднеш в образователната система.  Първоначално щях да започна с "Най-лошото нещо, което може да се случи на човек е", но ми прозвуча твърде клиширано. После се сетих да напиша "което може да ти се случи", но нещо в мен се противеше - звучеше ми грешно. Това е отчасти благодарение на една учителка, при която ми беше повтаряно цяла година, че нещата трябва да се представят като обективни истини, когато пишем, сигурно защото от нас се иска да сме убедени, че каквото и да говорим е обективна истина. Някак иронично по същият този предмет изучаваме романът "Гаргантюа", оплюващ средновековната образователна система, базирана на сляпо повтаряне на думите на учителя. И всичко щеше да е малко по-добре ако учителите не повтаряха сляпо думите на автора на учебника, който пък сляпо повтаря думите на професора си от университета. Почти всеки като малък е играл на развален телефон - нареждат се десетина или повече човека в редичка, първият прошепва нещо в ухото на втория и така се въртят, като накрая се стига до такива недоразумения, че резултатът е комичен.  Комедията и трагедията често се размиват, като обикновено това което различава едното от другото е на теб ли се случва или на някого друг. 

Като цяло за един индивид е доста неприятно да бъде вкаран в каквато и да била система, тъй като се налага да се съобразява с другите индивиди, и в крайна сметка системата им от вярвания и навици да бъде осреднена. На практика се изпиляват ръбовете на всеки или както се казва в една японска поговорка, която съблогърката ми ми сподели веднъж "Пиронът, който стърчи над другите получава удар с чук.". Точно стърчащите пирони и неизпилените ръбове са смелите идеи и иновативността. Обществото е група от хора, обединени от подобни идеи( в идеалният случай еднакви) и подобни цели ( отново в идеалното общество еднакви). Не случайно обаче всички утопии са се превърнали в кошмар, тъй като всички те имат за цел да създадат перфектно общество. Един от най-пресните опити за такава утопия е комунизмът, който с идеята за равенство избива високата класа (буржоата), като се опитва да направи едно средно положение. Сякаш е излишно да казвам, че всяка такава система се старае да изтрие дори наченките на индивидуализъм от хората.

Все пак нещата и сега не стоят много различно от една такава "утопична" диктатура, само дето вместо някаква върховна власт, върху която да съсредоточват недоволните омразата си, лидерът е обвит в мъгла и сякаш е разпръснат къде ли не, децентрализиран, а човек не може да удари нещо, което не вижда. Лидерът не е човек или група хора, те са просто инструменти. Образователната система също е инструмент  - от ранна възраст "оформя" индивида в калъп и той излиза от нея честен, здравомислещ, грамотен човек.  После става работник. Във всеки случай никой не може да се оплаче - образователната система перфектно си върши работата, въпросът е доколко полезното за обществото е полезно за някого друг.

-Dalek