Най-лошото нещо, което може да ти се случи е да попаднеш в образователната система. Първоначално щях да започна с "Най-лошото нещо, което може да се случи на човек е", но ми прозвуча твърде клиширано. После се сетих да напиша "което може да ти се случи", но нещо в мен се противеше - звучеше ми грешно. Това е отчасти благодарение на една учителка, при която ми беше повтаряно цяла година, че нещата трябва да се представят като обективни истини, когато пишем, сигурно защото от нас се иска да сме убедени, че каквото и да говорим е обективна истина. Някак иронично по същият този предмет изучаваме романът "Гаргантюа", оплюващ средновековната образователна система, базирана на сляпо повтаряне на думите на учителя. И всичко щеше да е малко по-добре ако учителите не повтаряха сляпо думите на автора на учебника, който пък сляпо повтаря думите на професора си от университета. Почти всеки като малък е играл на развален телефон - нареждат се десетина или повече човека в редичка, първият прошепва нещо в ухото на втория и така се въртят, като накрая се стига до такива недоразумения, че резултатът е комичен. Комедията и трагедията често се размиват, като обикновено това което различава едното от другото е на теб ли се случва или на някого друг.
Като цяло за един индивид е доста неприятно да бъде вкаран в каквато и да била система, тъй като се налага да се съобразява с другите индивиди, и в крайна сметка системата им от вярвания и навици да бъде осреднена. На практика се изпиляват ръбовете на всеки или както се казва в една японска поговорка, която съблогърката ми ми сподели веднъж "Пиронът, който стърчи над другите получава удар с чук.". Точно стърчащите пирони и неизпилените ръбове са смелите идеи и иновативността. Обществото е група от хора, обединени от подобни идеи( в идеалният случай еднакви) и подобни цели ( отново в идеалното общество еднакви). Не случайно обаче всички утопии са се превърнали в кошмар, тъй като всички те имат за цел да създадат перфектно общество. Един от най-пресните опити за такава утопия е комунизмът, който с идеята за равенство избива високата класа (буржоата), като се опитва да направи едно средно положение. Сякаш е излишно да казвам, че всяка такава система се старае да изтрие дори наченките на индивидуализъм от хората.
Като цяло за един индивид е доста неприятно да бъде вкаран в каквато и да била система, тъй като се налага да се съобразява с другите индивиди, и в крайна сметка системата им от вярвания и навици да бъде осреднена. На практика се изпиляват ръбовете на всеки или както се казва в една японска поговорка, която съблогърката ми ми сподели веднъж "Пиронът, който стърчи над другите получава удар с чук.". Точно стърчащите пирони и неизпилените ръбове са смелите идеи и иновативността. Обществото е група от хора, обединени от подобни идеи( в идеалният случай еднакви) и подобни цели ( отново в идеалното общество еднакви). Не случайно обаче всички утопии са се превърнали в кошмар, тъй като всички те имат за цел да създадат перфектно общество. Един от най-пресните опити за такава утопия е комунизмът, който с идеята за равенство избива високата класа (буржоата), като се опитва да направи едно средно положение. Сякаш е излишно да казвам, че всяка такава система се старае да изтрие дори наченките на индивидуализъм от хората.
Все пак нещата и сега не стоят много различно от една такава "утопична" диктатура, само дето вместо някаква върховна власт, върху която да съсредоточват недоволните омразата си, лидерът е обвит в мъгла и сякаш е разпръснат къде ли не, децентрализиран, а човек не може да удари нещо, което не вижда. Лидерът не е човек или група хора, те са просто инструменти. Образователната система също е инструмент - от ранна възраст "оформя" индивида в калъп и той излиза от нея честен, здравомислещ, грамотен човек. После става работник. Във всеки случай никой не може да се оплаче - образователната система перфектно си върши работата, въпросът е доколко полезното за обществото е полезно за някого друг.
-Dalek
